Начало България По света Статистики Дневник Главен сайт Школа
В момента е: Вто Сеп 19, 2017 10:37 pm BG UK
   Вие не сте регистриран потребител Регистрация   |   Вход в сайта   
Пътеводителя е асоцииран сайт на Travel Guide, имащ за цел да предостави подробна информация за планинските райони в България и по света.
Рила
Планините по света  -  Рила
Маршрути
#    Маршрути Време
1
Комплекс Мальовица - хижа Мальовица
0,50 ч
2
Комплекс Мальовица - връх Мальовица
4,00 ч
3
Комплекс Мальовица - алп. з. Гранитна вода - ...
3,30 ч
4
Комплекс Мальовица - вр. Ушите
3,30 ч
5
Комплекс Мальовица - вр. Ушите - Мала Урдина ...
6,00 ч
6
Комплекс Мальовица - Орлова поляна
1,00 ч
7
Комплекс Мальовица - вр. Ушите - вр. Орлето ...
4,00 ч
8
Комплекс Мальовица - вр. Куклата
2,30 ч
9
Комплекс Мальовица - вр. Черната скала - Кам ...
3,00 ч
10
Комплекс Мальовица - Купените - Страшното езеро
5,00 ч
11
Комплекс Мальовица - Йончево езеро
2,00 ч
12
Комплекс Мальовица - Йончево езеро - Лопушки ...
6,00 ч
13
Комплекс Мальовица - Йончево езеро - вр. Поп ...
5,00 ч
14
Комплекс Мальовица - Свинското езеро
1,30 ч
15
Комплекс Мальовица - тур. база Овнарско
1,00 ч
16
Комплекс Мальовица - Лопушки езера - Лопушки ...
4,00 ч
17
Комплекс Мальовица - х. Мечит
3,30 ч
18
Комплекс Мальовица — вр. Зекирица
3,00 ч
19
Комплекс Мальовица - х. Мальовица - вр. Черн ...
7,00 ч
20
Комплекс Мальовица - х. Ловна
2,30 ч
21
Комплекс Мальовица - Седемте езера - х. Рилс ...
5,00 ч
22
Комплекс Мальовица - вр. Мальовица - Рилски ...
7,00 ч
23
Комплекс Мальовица - Сухото езеро - Рилски м ...
8,00 ч
24
Комплекс Мальовица - х. Иван Вазов
7,00 ч
25
Комплекс Мальовица - х. Рибни езера
9,00 ч

- В оранжево са оцветени тези маршрути, които са добавени или актуализирани преди 10 дни.
Сортиране   
Обща характеристика на планината
Видяна 17585 пъти  |  Информацията е обновена на Сря Май 05, 2010 5:41 pm
ФИЗИКОГЕОГРАФСКИ ОБЗОР

Рила е част от Рило-Родопския масив и е най-високата планина не само в България, а и на Балканския полуостров. Тя е средищна планина на полуострова и е негов главен орографски и хидрографски възел.

Планината е била позната на обитаващите полуострова племена от дълбока древност. Следи от неолита са запазени в землищата на гр. Сапарева баня и с. Мурсалево, а в района на Благоевград са разкрити останки от тракийското селище Скаптопара. Следи от тракийско поселище са намерени и край с. Сестримо, Пазарджишко. На много места в подножието и в самата планина са разкрити веществени следи от римската епоха - останки от укрепения гр. Германия при Сапарева баня, селище и укрепления в околностите на с. Костенец и курорта "Георги Димитров", Пазарджишко, край с. Сестримо, в гр. Рила. Намерени са настилки на изграждани от римляните пътища из планината, останки от защитни съоръжения - крепости (кастели), водопроводи и др.

Богатите рудни находища на планината са били известни и използвани както от траките, така и от римляните, но рудодобивът добива особено значение през средните векове и по време на османското владичество на полуострова. Следи от промишлена обработка на добиваните руди са запазени в Самоков, в м. Надарица край с. Говедарци, в землището на с. Сестримо и др.

Рилският именослов е съхранил следи от езиковата култура на траките и на племената, обитавали нашите земи до основаването на Първата българска държава. За древногръцкия историк Тукидит Рила е "голяма и необитаема планина". За нея пише при своето заточение в Костанца в началото на I в. и римският поет Овидий, за когото тя е "ледена планина, закърмила младий Хеброс" (Марица).

Най-старото име на планината е Доунакс - дадено й от траките. Означава място с много вода. С тракийски произход са и другите й имена - Дунка и Роула (Рула), което славяните видоизменят на Рила - "водна планина". Латинското наименование на планината е Дунакс монс.

Откъдето и да наблюдаваме Рила, тя изпъква със строгите си сурови очертания сред обкръжаващите я околни планини. За оформянето на нейния внушителен облик допринасят оградните котловини, които опасват от всички страни подножията на планината - Благоевградска, Станкедимитровска, Самоковска, Костенецко-Долнобанска и Разложка. Високи седловини свързват Рила със съседните и планини: седп. Предел - с Пирин, Аврамовата седловина - с Родопите, Боровецката седловина и ридът Шумнатица - с Ихтиманска Средна гора и Клисурската седловина - с Верила. Най-плътно Рила е свързана с източната си съседка Родопите, затова въпросът за определяне на границата помежду им е занимавал учени и краеведи още от средата на миналия век, а географската наука е трябвало търпеливо да изяснява противоречивите становища по отношение на източната рилска граница. Тя бе окончателно установена от видния учен географ проф. Живко Гълъбов през 1949 г., който разграничи Рила от Родопите, посочвайки отчетливи морфографски, морфоложки и климатични различия между двете притиснати в плътна прегръдка планини. Измествайки я на изток от долината на Сестримска Крива река и Криворечката седловина (граница, посочена от проф. Иван Батаклиев и от уважавания риловед Павел Делирадев), проф. Гълъбов установи границата между Рила и Родопите по долината на р. Яденица, Юндолска река, седл. Юндола, Люта река, Аврамовата седловина, реките Дрещенец и Места.

Вертикална подялба

Приетото деление на планините на ниски - до 1300 м н.в., средни - до 2000 м, и високи - над 2000 м, причислява Рила към високите планини с най-висока точка 2925,40 м (вр. Мусала). Вертикалното зониране на планината е обосновано върху нейните физикогеографски особености и включва приетите за високите планини височинни пояси: нископланински - до 1000 м, среднопланински - от 1000 до 1500 м, планински - от 1500 до 2000 м, подалпий-ски - от 2000 до 2500 м, алпийски - над 2500 м.

Хоризонтална подялба

Въз основа на орографската структура на планината и на характерни морфографски белези Рила се дели на четири главни дяла - Източна, Средна, Югозападна и Северозападна Рила, разделени от долините на реките Бели Искър, Белишка река, Леви Искър, Рилска река и Илийна река. Всяка част е разграничена от останалите чрез дълбоки речни долини и високи седловини и се подразделя на няколко дяла, носещи наименованието на най-високия или средищен връх.

Източна Рила е най-обширната от четирите части и обхваща 37 % от общата площ на планината. Западна граница на Източна Рила е долината на Белишка река, на Станкова река, седл. Горни куки и долината на р. Бели Искър, а източна - границата между Рила и Родопите. На север тази част опира в Боровецката седловина и Долнобанската котловина, а на североизток в подножието и е вдълбан проломът Момина клисура на р. Марица. На юг и югоизток границата минава по долината на р. Места. В тези граници Източна Рила се подразделя на седем дяла, три от които — Мусаленският, Маришкият и Ковашкият, са разположени на Мусаленското главно било, а останалите четири - Славовският, Белмекенският, Ибърският и Заврачишкият - на Ибърското главно било. Двете главни била се пресичат при възловия Маришки връх, разположен на главния вододел на Балканския полуостров между водосборните басейни на Искър, Марица и Места. Мусаленското било в меридионална посока достига Боровецката седловина, а Ибърското било се насочва от Маришки връх в източна посока и достига Аврамовата седловина. Характерни за Източна Рила са глациогенните форми, широко развити главно по северните склонове на дела.

В Маришкия дял се издигат шест от десетте най-високи рилски върха: Малък Близнак, Голям Близнак, Маришки връх, Манчо, Овчарец и Песоклива вапа. Маришкият дял е отделен от Мусаленския чрез седл. Преслапа - на север, от Ковашкия дял чрез седл. Долни куки (Джанка) - на юг, а седл. Заврачица го отделя от Заврачишкия дял на Ибърското главно било.

Мусаленският дял е увенчан от първенеца на планината вр. Мусала и от трите най-високи след него рилски върха — Георги Димитров, отделен от Мусала чрез гребеновидния ръб Трионите, Иречек и Дено, извисени на изток от Мусаленския циркус. След Дено на Мусаленското било изпъква конусообразният вр. Шатър, след който билото се спуска на север, за да се свърже чрез Боровецката седловина с рида Шумнатица. От вр. Иречек на североизток се отделя Студеният рид, вододел между р. Голяма Марица и Студения поток. На север от вр. Дено се отделя ридът Средния чукар, врязан между долините на р. Самоковска Бистрица и потока Солената вода. Вр. Мусала задънва от южната страна сгъпаловидния Мусаленски циркус. За западен перваз на циркуса служи ридът, който се спуска от Мусала в северна посока. В началото на рида се издигат Безименния връх и вр. Алеко, а в продължението му на север ридът е известен с името Маркуджик.

Ковашкият дял заема пространството между седловините Долни куки и Горни куки - северозападно от Средния връх. Първенецът на дела вр. Ковач спуска на изток отвесна стена към циркуса на Якорудскиге езера. Южно от седл. Долни куки, на изток от главното било се отделя къс страничен рид, на който изпъква с внушителния си облик вр. Суха вапа, надвесен със стръмни скалисти склонове към циркусите на Грънчарското езеро и Якорудските езера. Другите принадлежащи към дела върхове - Стражник, Лопатишки и Средния връх, са по-незначителни и се издигат на странични била на юг от главното било.

Най-източният дял на Ибърското главно било - Славовският, е включен между долината на р. Яденица и залятото от водите на яз. Белмекен (най-високото стъпало на каскадата "Белмекен - Сестримо") понижение Полето. Към този дял спадат Раковица (Беловският балкан), Гешова планина с просторните Вълчи поляни, Джаферица и Станков балкан. На границата между Рила и Родопите делът обхваща част от курорта Юндола. Най-високият връх е Славов връх - югоизточно от яз. Белмекен.

Белмекенският дял изпъква с внушителните очертания на върховете и страничните ридове. Ограничен е от долините на Софаница, Сестримска Крива река, Кардалица, Костенецка река (Чавча, Стара река). Той е един от малкото рилски дялове, който не носи името на най-високия си връх - Острец, заел средищно положение между съседите си Каменити връх и Равни връх. Вр. Коларов се издига в източния край на дела, в съседство на най-крайния Соколов връх. На север вр. Коларов спуска почти отвесен скалист склон към безезерния циркус Кутлините. Най-източното рилско езеро — Равнивръшкото, е разположено в подножието на северната стена на едноименния връх.

Ибърският дял заема пространството между седл. Ушите над Чавча и Мусаленската седловина. Най-високият връх на дела Ибър е разположен на страничен рид, тъй като главният вододел минава южно от върха по билото на Кардалица. На север от вр. Ибър между долините на Голям Ибър и Чавча се спуска мощният рид Петата, на който се издигат Бистришки връх и Трещеник, а при големия завой на рида е вр. Острата скала. Ридът спуска няколко разклонения (Соколовец, Сухарка, Пасището) към Долнобанската котловина. Друг, успореден на Петата рид, се врязва между долините на реките Голям и Малък Ибър. Това е ридът Черната скала, чийто скалист западен склон спуска отвесна стена към м. Туювка в долината на Малък Ибър.

Заврачишкият дял образува източния перваз на р. Права Марица и на р. Марица след водослива на двете реки. Това е Заврачишкият рид, на който се издигат върховете Заврачица и Ясник, а северно от седл. Орището е вр. Борин. На юг склоновете на дела достигат долината на р. Ропалица, прорязани от долините на Янчова река и Казанишка река.

Средна Рила (Централна Рила). Тази част от планината заема само 9 % от общата й площ, но нейният релеф е с най-силно подчертан алпийски облик. Границата на Средна Рила минава по долините на Рилска река, Леви Искър, Черни Искър, Бели Искър, Белишка и Илийна река. Подобно на Източна и Средна Рила има две главни била - Скакавишко и Рилецко, разграничени от долината на Рилска река. Възлов връх на двете била е Канарата, заемащ челно място в орохидрографската характеристика на планината. В Средна Рила са обособени 6 поддяла.

Скакавишкото било се издига от източния край на Говедарската котловина в южна посока между долините на Леви и Бели Искър. Дели се на Скакавишки, Маринковишки и Шишковишки дял. Възелски преслап отделя Скакавишкия от Маринковишкия дял, а Прекоречки преслап - Маринковишкия от Шишковишкия дял.

Скакавишкият дял съперничи по внушителност на отсрещния Мусаленски дял на Източна Рила. Най-личните му върхове Малък Скакавец, Голям Скакавец и Драганица се надвесват над долината на Бели Искър със стръмни скалисти склонове и висящи циркуси, а отвесната стена на циркуса на Сакън дупка под вр. Малък Скакавец придава алпийска суровост на този дял.

Маринковишкият дял се свързва чрез седл. Кобилино бранище със Северозападна Рила. Неговото било е в посока от изток на запад. На него се извисяват върховете Възела, Маринковица, Погледец и Водни връх. От вр. Погледец между долините на Горна и Долна Лева река се врязва скалистият едноименен рид, в чийто северен склон сред клеков пояс се намира езерото Йозола.

Шишковишкият дял е развит в югозападна посока между Прекоречки и Канарски преслап. Той е труднопроходим и с останалите два дяла попада в забранена вододайна зона. В северния край на дела се издига вр. Шишковица, спуснал почти отвесен скалист склон към долината на р. Маринковица, а на къс страничен рид, вдаден между циркусите на р. Маринковица и Рибни езера, се издига скалистият вр. Йосифица.

Рилецкото било се простира от седл. Горни куки в северозападна посока, а при Канарски преслап се свързва със Скакавишкото било. Дели се на Канарски, Рилецки и Бричеборски дял.

Канарският дял заема пространството между седловините Горни куки и Седлото, а първенецът на дела вр. Канарата е разположен на главния вододел на полуострова и разграничава водосборните басейни на Рилска река, Бели Искър и Белишка река. Същевременно върхът е важен орографски възел на Рила. На изток от Канарата на главното било се издигат върховете Скалец, Вала и Чемерна, а на югозапад са внушителните му скалисти събратя Павлев връх, първенецът на Средна Рила, Черна поляна и Пъстри слап. От главното било южно от Мраморецки преслап се спуска в западна посока късият рид Мраморец, вдаден между началните потоци на Илийна река.

Рилецкият дял представлява на места тесен скалист гребен. Източната му част между Мраморецки преслап и вр. Теодосиеви караули е труднопроходим, а западната част е заета от заоблените била на върховете Дъбрава и Баба. По северния склон на дела към долината на Рилска река са оформени циркусите на Смрадливото езеро, на Дяволските и Манастирските езера. По южния му склон са вдълбани коритата си няколко маловодни дола, притоци на Илийна река. От късите странични ридове, които се спускат към долината на Рилска река, най-внушителен е Рилец, отрупан по билото с огромни скални блокове.

Бричеборският дял заема най-западната част на Рилецкото било и представлява високопланинско пасище. Склоновете му над Рилска река са обрасли предимно с иглолистна гора. От най-високия вр. Бричебор се разкрива смайваща панорама към Мальовишкото било на Северозападна Рила.

Северозападна Рила се нарежда на трето място в планината както по големина, така и по средна надморска височина. Нейната южна високопланинска част има алпийски облик и е богата на циркуси и езера, а северната и ниска-част обхваща продълговатата Говедарска котловина и Лакатишка Рила. Тя е като предпланина, свързана с масива на Рила. Границата на Северозападна Рила от север и запад съвпада с общата граница на планината, а долините на Леви Искър, Сухоезерния поток и Рилска река до водослива с Илийна река я разграничават от Средна Рила. Долината на Рилска река от водослива с Илийна река до вливането и в р. Струма очертава границата с Югозападна Рила. В Северозападна Рила са обособени 5 поддяла: Мальовишки, Вазоввръшки, Калински, Отовишки и Кабулски.

Мальовишкият дял е включен между долините на реките Леви Искър, Сухоезерния поток, Рилска река, Друшлявица и Малка Друшлявица, Урдина река и Черни Искър. В този дял се намират най-забележителните алпийски обекти, по стените на които са очертани катерачни турове с най-висока категория на трудност. Алпийския си облик делът дължи на върховете Мальовица, Елени връх, Орловец, Злия зъб, Двуглав, Ловница и Купените. На изток от Купените се издигат върховете Попова капа, Лопушки връх, Голям Мечит и Будачки камък. Най-висок връх на Мальовишкия дял е Голям Купен. На север от главното Мальовишко било към долината на р. Черни Искър се спускат няколко рида - Лопушница, Голия рид, Ръждавица, Калбура, които заграждат циркусите и коритните долини на р. Лопушница, Прека река и р. Мальовица. Стръмният скалист склон на дела между Ловница и Елени връх е прорязан от улеите на Злите потоци - пътища на лавини и каменопади.

Вазоввръшкият дял се простира между долините на реките Джерман, Урдина, Елешница, Малка Друшлявица и Друшлявица. Заема средищно положение в Северозападна Рила, а по билото му минава балканският вододел. Най-висок връх на дела е Вазов връх, на който съперничи югоизточният му съсед Додов връх. Двата върха оформят внушителния Урдин циркус. На северозапад от Вазов връх се намира билната заравненост Раздела - важно туристическо кръстовище, а в западното му подножие се простира Мокришкият циркус, разделен от едноименния рид на Малка и Голяма Мокрица. От Вазов връх в североизточна посока се спуска широко разлатият Зелени рид, заграждащ Урдиния циркус и долината на Урдина река от северозапад. На север от върха на главното вододелно било се издига островърхата пирамида на вр. Хайдута, чиито склонове се спускат към циркусите на Седемте езера и на Черни Искър. Вр. Върла, разположен югозападно от Вазов връх, свързва последния с Черни рид, който се спуска на юг към долината на Рилска река. В края на рида се издига вр. Баучер.
Калинският дял е вододелен между Рилска река и Станкедимитровска Бистрица. Билото му се простира на запад от вр. Върла и на него се издигат върховете Калин, Голям и Малък Полич, Мурсалевица, Богдая и Фенерски камък. По северния склон на билото са разположени няколко висящи циркуса - на Черните и на Градинските езера и др. По южния склон на дела са развити стъпаловидно разположените звена на енергодобивната каскада "Калин" (известна е и като "Калинска каскада"), захранвани от яз. Калин.

Отовишкият дял заема пространството на запад от седл. Раздела между долините на реките Отовица и Станкедимитровска Бистрица. По билото му се издигат Отовишки връх, Скалица, Птичи връх и Черни връх, след които се спуска стъпаловидно към с. Бистрица. Тревистите южни склонове на рида се използват за пасища.

Кабулският дял се простира между долините на реките Отовица и Джерман. Носи името на най-високия връх на дела Кабул. В това име пастирите са отразили достъпността на загладения по билото връх - пасище. По-значителни върхове на дела са Каменна мандра, Крива соспа и Острица. Към Кабулския дял принадлежи и Сухия рид, който се спуска от езерото Бъбрека на север към водослива на реките Скакавица и Джерман.

Югозападна Рила заема второ място по големина сред рилските дялове. По средна надморска височина е най-ниският от четирите главни рилски дяла, но е със сравнително голяма относителна височина. Заема пространството между долините на реките Струма, Рилска, Илийна, Белишка, Места, Еловица и Градевска. Седл. Предел я свързва на юг с Пирин, а Седлото - със Средна Рила. Долината на р. Благоевградска Бистрица разделя Югозападна Рила на две главни била - Северно, съставено от Мечивръшки и Цареввръшки дял, и Южно, разделено на Парангалишки, Капатнишки и Хърсовски дял.

Мечивръшкият дял се простира между седловините Седлото и Добро поле (югоизточно от Царев връх), а двата най-високи върха на дела - Ангелов връх и Голям Мечи връх, го поставят на челно място във височинно отношение сред дяловете на Югозападна Рила. Средищен връх на дела е Голям Мечи връх. От него на северозапад се спуска късият страничен рид Радовица, вододел между реките Радовичка и Каменица, а южният му склон опира в седл. Мечи проход (Бялата пръст), която свързва Мечивръшкия с Парангалишкия дял на Южното било. На запад от Голям Мечи връх по билото на дела се подреждат върховете Марков камък, Вододела и Аризманица, които представляват хубави пасища.

Цареввръшкият дял се простира на запад от седл. Добро поле, над която се издига най-личният връх на дела Царев връх. На запад от него по билото се подреждат върховете Ризваница, Белчевица, Деризмийца, Килеро и Голи връх. На края билото се спуска стъпаловидно към долината на Струма. На къс рид, който се отделя от главното Северно било, източно от с. Стоб ерозията е моделирала земните Стобски пирамиди ("Сватовете").

Парангалишкият дял граничи с долините на реките Белишка, Динков дол, Благоевградска Бистрица и Стране. Към дела принадлежи един от най-старите резервати у нас - "Парангалица", с охранявана площ 1580 ха. Най-висок връх на дела е Езерник, следван от неговия северен съсед - Герман. В циркусите на югоизточните склонове на двата върха са разположени най-южните рилски езера. Североизточно от Герман над Мечи проход се издига Малък Мечи връх, а на югозапад от Езерник е вр. Равник, разделен от него чрез Парангалишкия преслап.

Капатнишкият дял следва посоката на Парангалишкото било след седл. Русалиите, за да извиси високо над седл. Предел най-южния рилски връх - Капатник. Делът се простира на запад до долината на Осеновска река, а на изток до долината на Белишка река. От него пред погледа се разкрива възхитителна гледка към част от карстовото било на отсрещния Пирин. Билото на дела е заето от тучни пасища, а склоновете му са залесени с иглолистни и широколистни гори. По-значителни върхове на дела са Русалия, Скачковец, Чакалица.

Хърсовският дял е най-ниският, най-населеният и стопански овладеният от рилските дялове. Носи името на Хърсовска река и на пръснатото по северния склон на долината на р. Благоевградска Бистрица с. Хърсово. Делът е силно разчленен и заема обширно пространство между Благоевградската и Симитлийската котловина, Орановския пролом на р. Струма и долините на Осеновска и Градевска река на югоизток. Най-високият връх на дела Боли връх се издига над долината на Славова река. По-ниски и със заравнено теме са Медни връх, Църквището и Попова глава.

Геоложки строеж и петрографски състав

Първичната скална маса на рилския масив са метаморфните скали, които са претърпели големи изменения по отношение на своята структура. Те са съставени главно от кристалинни шисти във всичките им разновидности - биотитови, мусковитови, амфибо-литови и др., процепени от пегматитови и аплитови жили. Срещат се находища на кристализирани варовици (мрамори) и по-често гранитни находища с палеозойска възраст.

В рилския масив продължават все още да действат активно вътрешните земни сили, а едновременно с тях върху облика на планината оставят своя отпечатък и външните атмосферни фактори, които играят ролята на ваятели на повърхностния релеф на планината. Най-обичайни и трайни следи в рилския релеф са останали от плейстоценското заледяване. На него планината дължи глациалната си морфоскулптура - дълбоките циркуси, ледниковите езера и коритовидните речни долини с коритни прагове и скални гърбици, с морени и глациални наслаги.

Полезните изкопаеми на Рила са с ограничена номенклатура. Открити са магнетитни и златоносни пясъци и някои ценни минерали, като ортоклаз, ортит, гранат, титанит, пирит и др. От нерудните полезни изкопаеми ценни са находищата на мрамори, бяла слюда, кафяви каменни въглища и битуминозни шисти.

Геоморфоложко развитие

Динамичните вътрешни процеси са предизвиквали на три пъти издигането на планината, при което по повърхността на рилския масив са се образували денудационни заравнености. Най-добре е запазена младомиоценската денудационна повърхнина, която заема високите била и върхове. По главните разломни линии са се всекли дълбоки речни долини, към които вододелните ридове спускат стръмни склонове.

Заледяването на планината през плейстоцена, както и издигането на масива вследствие на колебателните движения, са допринесли за образуване на глациалния релеф на рилския масив, богат на ледникови форми. Учените предполагат, че Рила е била на два пъти заледявана. Моренните наслаги и челните морени, преграждащи някои от рилските езера, напомнят за вюрмското заледяване, което е било предшествано от риското заледяване. Рилските ледници и вечни снегове изчезват в началото на холоцена, климатът се променя, а един от главните атмосферни агенти - мразовото изветряване, заедно с ерозионното действие на водата променят глациалния релеф на планината. Циркусите, подножията на склоновете и речните долини се запълват с огромни сипеи и скални блокажи, реките преобразяват леглата си сред обширните коритовидни долини, а тсменните части на планината, подложени на рушителната дейност на атмосферните агенти, променят релефа си. Новите форми - сипеите, лавинните улеи, склоновите насипи и скални блокове, са периглациални, т.е. образувани след оттеглянето на последните ледници.

Климат, температура и валежи

Климатът на Рила се обуславя от нейното географско положение. Тя е разположена на границата между областите с умереноконтинентален и преходносредиземноморски климат. Микроклиматът се обуславя от височинните пояси и от почвената и растителната покривка. Най-ниската средна месечна температура през зимата се отчита на вр. Мусала - минус 11,6 °С (през февруари) . На Мусала е измерена и абсолютна минимална температура -31,2 °С, също през февруари. През лятото средната температура на Мусала е 5,4 °С (през август), а абсолютната максимална температура, измерена на върха, е 18,7 °С. В Благоевград е измерена абсолютна максимална температура 39,9 °С.

Високопланинският пояс на Рила се характеризира с буйни ветрове (30—40 м/с), които са предимно югозападни и западни. По умерени са северозападните и североизточните ветрове.

Най-обилни валежи са отбелязани в подалпийския пояс на планината. Годишно на вр. Мусала падат 1155 мм валежи, от които 80 % са във вид на сняг. Върхът е покрит със снежна покривка 253 дни в годината. На много места във високия пояс на планината средната дебелина на снежната покривка надхвърля 2 м. По ръбовете на подветрените склонове се образуват снежни козирки, а по склоновете при подходящи условия се смъкват лавини, застрашаващи безопасното придвижване из планината. Стълбовата маркировка на ЦС на БТС по главните била очертава безопасните зимни варианти на отделните маршрути.

Вр. Мусала е преден пост на родната метеорологическа наука. През 1932 г. на върха бе изградена Метеорологическа наблюдателница - най-високата в Югоизточна Европа, във връзка с Втората полярна година. През 1960 г. на върха бе открита Космическа станция за съвместни проучвания на космическите лъчи от сътрудници на Унгарската и Българската академия на науките. Станцията бе унищожена при пожар през есента на 1983 г.

Минерални извори

Рилските минерални извори се класифицират като горещи. Разположени са по разседните линии в подножието на планината. Изворите са каптирани, в съседство с тях са изградени бани и балнеосанаториуми, а край някои - и благоустроени курортни селища. Минералните извори в гр. Сапарева баня са с температура от 33 до 91,5 °С. При сондажни проучвания през 1957 г. в града бе открит нов минерален извор, пулсиращ с гейзероподобна струя. Температурата на неговата минерална вода е 102 °С. Гейзеровият минерален извор в Сапарева баня е единствен по рода си у нас, а по температура се нарежда на едно от първите места в света. Горещи извори в подножието на Рила има още в Долна баня (62 °С), курорт Георги Димитров (73 °С), Благоевград (53 °С) и др.

Хидрография

По главното било на Рила минава част от Балканския вододел. Разположена в центъра на Балканския полуостров, планината е важен хидрографски възел не само за нашата страна, но и за полуострова.

Подхранването на реките в Рила е предимно от топенето на снеговете и от валежите. Много от реките са с постоянни водоизточници - циркусните езера и мочурищата. През по-голямата част от годината езерата са покрити с лед. За броя на постоянните рилски езера се дават противоречиви данни. В "Трудове на Института по хидрология и метеорология", том XVI - "Езерата в България", техният брой е 140, а в Енциклопедия на България, том V - БАН, 1986 г., посоченият брой на ледниковите езера е 189, без да се смятат 30 малки (с площ 1-2 дка) и плитки езера, които през лятото пресъхват. Езерата в Рила са групирани по няколко в отделни циркуси, но не е малък броят и на единичните езера. От езерните групи най-известни са Седемте езера, Урдините езера, езерата в Мусаленския циркус и др. Най-високо разположено е Леденото езеро - в северното подножие на вр. Мусала. Смрадливото езеро в Средна Рила е най-голямото циркусно езеро на Балканския полуостров (212 дка), а най-дълбокото от рилските езера е Окото (второто от групата на Седемте езера) - 37,5 м.

Главното вододелно било на Рила разпределя водите й между Черноморския и Беломорския басейн. Към Черноморския басейн принадлежи само р. Искър. Тя отводнява северните склонове на планината от долината на Черни (Прав) Искър до коритната долина на Бели Искър, а чрез р. Мусаленска Бистрица - и район на изток от Бели Искър. Третият им събрат (Леви Искър) отводнява западните склонове на Скакавишкото било и циркусите под Водни връх. Към Беломорския басейн се отправя р. Марица, която събира водите на част от Източна Рила и е най-дългата българска река. От югоизточните рилски склонове извират началните потоци на р. Места, образувана от Бела и Черна Места и от техните притоци. Обширен е водосборният басейн и на притоците на р. Струма, които отводняват западните и югозападните склонове на планината. От притоците на Струма по-големи са реките Рилска, Джерман, Станкедимитровска и Благоевградска Бистрица. В тях се оттичат водите на живописни езерни групи: в р. Джерман - Седемте езера, а в Рилска река - Рибните езера и най-голямото планинско езеро у нас - Смрадливото. Значителен приток на Струма е р. Благоевградска Бистрица, която отводнява резервата "Парангалица", южните склонове на Цареввръшкия и северните склонове на Хърсовския дял на Югозападна Рила.

Водите на Рила се използват за питейни нужди, енергодобив и напояване. В поречието на Рилска река е развита енергодобивната каскада "Калин" (с най-високо разположено звено яз. Калин). Водносиловата каскада "Белмекен - Сестримо", изградена на територията на планината, е грандиозно за нашите мащаби съоръжение.

Започналото през 1986 г. в Северозападна Рила ново строителство за нуждите на водноснабдителната система "Рила", улавя водите на реките Благоевградска Бистрица, Илийна и Рилска и повечето от реките по северните склонове на Вазоввръшкия и Кабулския дял на Северозападна Рила. И това строителство ще наложи съществени изменения върху планината и девствения и облик, ще промени екологическото равновесие в обширен район и ще засили миграционните процеси сред нейния животински свят.

Растителност и животински свят

Растителността на Рила е разпределена на височинни или вегитационни пояск, което се обяснява с климатичните особености на планината и с изложението на отделните й части. Главните растителни пояси са два - горист и тревист. Рилските гори са голямо национално богатство. Интензивният дърводобив е свързан и с провеждането на широки залесителни мероприятия.

Горският пояс обхваща подножието на планината, а горната му граница достига до 2000 м н.в. Той заема обширна площ и е богат на ценни дървесни видове (предимно иглолистни) . Наред с най-разпространените смърч и ела се срещат големи площи, заети от черен бор, бял бор и бяла мура. По някои склонове клекът достига височина 2,5 м и е труднопроходим. Той е заел обширни площи около Бистришки връх и вр. Трещеник (на рида Петата), в горното течение на Рилска река, р. Маринковица и по долината на р. Чернатица в Средна Рила, по билото от Будачки камък до вр. Средонос в Северозападна Рила и др. Широколистните видове (главно букът и габарът) растат на нивото на долната граница на гористия пояс.

Тревистият пояс в Рила обхваща билните части на планината - заети от алпийски пасища. Сред флористичните рядкост на тревистия пояс се срещат и някои ендемитни видове - рилската иглика, рилският равен и рилското подрумче, а от реликтните представители - алпийската роза и многобройните разновидности на каменоломките. От петдесетте вида ендемити единадесет принадлежат на Рила. Стотиците стада, които пасат по рилските високопланински пасища, подчертават голямото им значение за развитието на скотовъдството у нас.

Рилската фауна е богата на разновидности - като се започне от микроорганизмите и планинските насекоми, земноводните и представителите на влечугите и се стигне до пернатите обитатели на горите и четириногите представители на полезния и вредния дивеч. От грабливите птици все още се срещат соколът, керкенезът, черният орел, ястребът и др. На безмилостно изтребление е подложен глухарът, който туристите най-често срещат в препариран вид по хижи и ловни домове. Полезният дивеч е представен от все по-рядко срещащата се сърна, от елена и дивата коза, а представители на хищниците са вълкът, мечката и дивата свиня.


Източник: Живко Стефанов Радучев, Рила - пътеводител, 1981, 1988 година



Важна новина !!!


  • 06/04/2017

    Заклещения камъв в Kjerag, Норвегия

    коментара


    Към новината
    Kjerag или Kiragg е планина в община Forsand и окръг Rogaland в Норвегия. Планината е висока 1110 метра и лежи на южния бряг на на фиорда Lysefjorden, на югозапад от селището Lysebotn. Нейната северна страна представлява една огромна отвесна стена спускаща се 984 метра почти до самия фиорд, която е една забележителност привличаща много посетители всяка година. Тук се намира и една друга туристическа атр ...



Последни новини !!!



Политика:
Кабинетът промени тарифата за таксите в туризма () - 24/01/2017

Атракции:
Прекестолен - най-красивата отвесна скала в света () - 18/03/2016

Събития:
Изложба "Нощ над България" () - 10/07/2015

Политика:
Дават до три еделвайса за категоризация на хижите () - 06/04/2015

Любопитно:
Заклещената скала, от която косите ви ще настръхнат () - 27/03/2015

Събития:
Фестивал на цветовете в Индия () - 10/03/2015








Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Общо на линия са 0 потребители :: 0 регистрирани, 0 скрити и 0 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Школа  -  Teambuilding Extreme  -  Вертикален свят  -  Приключенски свят  -  Climbing

Travel.bg  -  Почивка.bg  -  Дисаги  -  Мрежа от приятели  -  Транспорт  -  Visit to Bulgaria  -  Туризъм България
Работа  -  Bultourism.com  -  Хороскопи  -  Китен  -  Idi.bg  -  Adventure.bg  -  Следвай.ме  -  Запознанства
Board.bg  -  Tripi.bg

Вертикален Свят © Copyright 2005-2017

Sitemap